Наскоро се сдобих с едно Nintendo DS(пъррвият модел) със слот за Game Boy Advance - И в ръцете ми попадна - Super Mario Advance 4: Super Mario Bros. 3. Това е третата игра от поредицата, публикувана през 1989г. В първоначалният вариант, играта е с по-малко цветове и по-лош звук, но през 1993 като част от компилацията Super Mario All-Stars e публикувана подобрената версия на играта(убедете се сами от сравненията).
На времето съм пропуснал тази игра, пускайки я сега - 21 години покъсно - бях зашеметен. След първите пет минути на лицето ми се появи усмивката от детските години. Марио, какъвто го помня, не остарял и ден. Цветен, забавен и модерен, с нови(поне за мен) умения като костюма на миеща мечка и много мини игри и пъзели. Първоначалната еуфория бързо ме отнесе през първите два свята,но изведнъж играта "загрубя", нивата започнаха да стават все по разнообразни и трудни, а животите започнаха да се топят. В този момент се появи и напрежението, всеки опит е ценен и наистина имаш усещането че е наложително да стигнеш до края.
Страхотна игра, която ме накара да се замисля... Истината е че страхотният дизайн си остава страхотен. В началото на нова генерация конзоли, всички убеждават колко са важни резолюциите и броя на пикселите на екрана, но 21 годишния Марио ми достави повече удоволствие от много от новите игри с HD резолюции и невероятни ефекти. Тази игра се разпростира скромната резолюция от 240 x 160, но показва прекрасно, че изпипаният до най-малък детайл геймплей и качественият дизайн са най-важните елементи в тази медия.
Ако можете да откриете някое старо нинтендо, изиграйте я. Усмивката на лицето е гарантирана.
Публикации
лелееееееее
ОтговорИзтриване